Карл Густав Юнг през 1945-а: Цели народи, вярващи в своята непогрешимост, стават плячка на демонични сили - Германия, Америка, руснаците...
Следвайте " Гласове " в
Това историческо изявление с създателя на аналитичната логика на психиката Карл Юнг е оповестено в швейцарския вестник Die Weltwoche на 11 май 1945 година, четири дни след капитулацията на немската войска при Реймс. Заглавието му е „ Ще намерят ли душите покой? ". Публикуваме го поради неговата непреходност и новост в тези тревожни за Европа и света дни. Както и поради дълбинните тематики, свързани с груповата виновност и отговорност на нациите, за която през днешния ден малко се приказва, с изключение на в учебниците по логика на психиката.
Die Weltwoche: Не мислите ли, че краят на войната ще провокира големи промени в душата на европейците, изключително на германците, които в този момент се разсънват от дълъг и ужасяващ сън?
- О, да, несъмнено. Що се отнася до германците, ние сме изправени пред психологичен проблем, чиято значимост към момента е мъчно да си представим, само че очертанията му се долавят от образците с пациентите, които церя. Едно нещо е ясно на психолога, а точно, че той не би трябвало да следва необятно публикуваното сантиментално разделяне сред нацисти и анти-режими.
Имам двама пациенти, които явно са антинацисти, само че сънищата им демонстрират, че зад цялото им благовъзпитание към момента е жива ясно изразена нацистка логика на психиката с цялото си принуждение и свирепост. Когато швейцарски публицист попитал фелдмаршал декор Кюхлер (Георг декор Кюхлер (1881-1967) управлява нашествието в Западна Полша през септември 1939 година Той e наказан и вкаран в пандиза като военнопрестъпник от Нюрнбергския трибунал) за немските зверства в Полша, той възмутено възкликнал: „ Извинете, това не е Вермахтът, това е партията! “ - съвършен образец за това по какъв начин разделянето на порядъчни и нечестни германци е извънредно наивно. Всички те, умишлено или неумишлено, интензивно или пасивно, са съпричастни на ужасите; те не са знаели нищо за протичащото се и в това време са знаели.
Въпросът за груповата виновност, който е и ще продължава да обърква политиците, за психолога е безспорен факт, а една от най-важните задания на лекуването е да бъдат принудени германците да признаят виновността си. Вече доста от тях се обръщат към мен с молба да ги церя. Ако настояванията идват от тези „ порядъчни германци “, които нямат нищо срещу да хвърлят виновността върху няколко гестаповци, считам случая за обезсърчителен. Нямам различен избор, с изключение на да им предложа въпросници с недвусмислени въпроси като: „ Какво мислите за Бухенвалд? “ Само когато пациентът разбере и признае виновността си, може да се приложи самостоятелно лекуване.
- Но по какъв начин е било допустимо германците, целият народ, да изпаднат в това безнадеждно психическо състояние? Може ли това да се случи с някоя друга нация?
- Позволете ми тук да се отклоня и да очертая моята доктрина по отношение на общото психическо минало, предшестващо националсоциалистическата война. Нека вземем за насочна точка дребен образец от моята процедура. Веднъж една жена пристигна при мен и избухна в нападателни обвинявания против брачна половинка си: той е същински демон, той я изтезава и преследва и по този начин нататък. Всъщност този човек се оказа изцяло редовен и достопочтен жител, почтен, без каквито и да било демонични планове. Откъде на тази жена й е хрумнала тази безумна концепция за мъж-насилник? Да, просто дяволът живее в личната й душа, която тя проектира на открито, пренасяйки личните си стремежи и гняв върху брачна половинка си. Обясних й всичко това и тя се съгласи, като покаял се агнец. Всичко изглеждаше наред. Но тъкмо това ме притесняваше, тъй като не знам къде е отишъл дяволът, свързван преди с облика на брачна половинка.
Точно същото нещо, само че в огромен мащаб, се случи в историята на Европа. За примитивния човек светът е цялостен с демони и мистериозни сили, от които той се опасява. За него цялата природа е одушевена от тези сили, които в реалност не са нищо друго с изключение на неговите лични вътрешни сили, проектирани във външния свят. Християнството и актуалната просвета оправдават природата, освобождавайки я от демонизирания облик. Това значи, че европейците поредно гълтам в себе си демоничните сили от света, като непрекъснато натоварват с тях своето подсъзнание. В самия човек тези демонични сили се надигат против привидната духовна несвобода на християнството. Демоните пробиват в бароковото изкуство: гръбначните стълбове се огъват, копитата на сатирите рият земята. Човек последователно се трансформира в уроборос (ядащ опашката си - бел.ред.), унищожавайки себе си - облик, който от антични времена е знак на обладан от дявол. Първият приключен образец от този вид е Наполеон.
Германците демонстрират особена уязвимост в лицето на тези демони заради тяхната невероятна неустойчивост на подстрекателство. Това се разкрива в тяхната обич към подчинението, в слабоволното им послушание на заповедите, които са единствено друга форма на подстрекателство. Това подхожда на общата психическа непълноценност на германците, разследване от несигурното им състояние сред Изтока и Запада. Те са единствените на Запад, които при всеобщото излизане от източната вътрешност на народите остават най-дълго с майка си. В края на краищата те се отдръпват, само че идват на историческата сцена прекомерно късно, до момента в който " мужикът " не е имал проблем със сепарацията.
Затова германците са надълбоко измъчени от комплекс за непълноценност, който се пробват да компенсират с грандомания, макар че не се усещат прекомерно удобно в личната си кожа! „ Am deutschen Wesen soll die Welt genesen “ („ Немският дух ще избави света “. Това е нацистки девиз заимстван от стихотворението на Еманюел Гайбел (1815-1884) " Признаването на Германия ". Редовете от Гайбел стават известни, откогато ги цитирал Вилхелм II в речта си в Мюнстер през 1907 г.).
Това е типична младежка логика на психиката, която се демонстрира освен в изключителното разпространяване на хомосексуалността, само че и в отсъствието на анима в немската литература (Гьоте е огромно изключение). Това се среща и в немската прочувственост, както и в понятието „ Gemuetlichkeit “ (удобство, приятност), които в реалност не са нищо друго с изключение на безчовечност, апатия и безсърдечие. Всички обвинявания в безсърдечие и безчовечие, с които немската агитация нападна руснаците, се отнасят до самите германци. Речите на Гьобелс не са нищо друго с изключение на немска логика на психиката, проектирана върху врага.
Германия постоянно е била страна на душевен произшествия: Реформацията, селските и религиозните войни. При националсоциализма натискът на демоните набъбна толкоз доста, че човешките същества, попадайки под тяхната власт, се трансфораха в сомнамбулистични свръхчовеци, първият от които беше Хитлер, който болести всички останали с това. Всички нацистки водачи са обладани в дословния смисъл на думата и без подозрение неслучайно техният министър на пропагандата е белязан с белега на демонизиран човек – накуцване. Десет % от немското население през днешния ден са безнадеждни психопати.
- Говорите за психическата малоценност и демоничната хипноза на германците, само че мислите ли, че това важи и за нас, швейцарците, които са германци по произхода си?
- Ние сме предпазени от тази неустойчивост на подстрекателство, тъй като сме малцина. Ако популацията на Швейцария беше осемдесет милиона, тогава би могло да се случи същото и с нас, защото демоните са привлечени основно от масите. В колектива човек губи корените си и тогава демоните могат да го завладеят. Следователно на процедура нацистите се занимаваха единствено с образуването на големи маси и в никакъв случай с образуването на личността. И това е и повода лицата на демонизираните хора през днешния ден да са безжизнени, замръзнали, празни. Ние, швейцарците, сме предпазени от тези рискове от нашия федерализъм и нашия индивидуализъм. При нас такова всеобщо наслагване като в Германия е невероятно и може би в сходна изолираност се крие методът на лекуване, с помощта на който би било допустимо да се обуздаят демоните.
- Но в какво може да се трансформира лекуването, в случай че се прави с бомби и картечници? Не би трябвало ли военното послушание при една демонизирана нация единствено да ускори възприятието за непълноценност и да утежни заболяването?
- Днес германците са като пийнал човек, който се разсънва заран с махмурлук. Те не знаят какво са създали и не желаят да знаят. Има единствено едно възприятие на безгранично злощастие. Те ще положат неистови старания да се оправдаят пред обвиняванията и омразата на света към тях, само че това няма да е верният метод. Изкуплението, както към този момент показах, се крие единствено в цялостното признание на виновността. „ Mea culpa, mea maxima culpa! “ (Моя виновност, моя огромна виновност (лат.)
В откровеното смирение човек намира Божията благосклонност. Това е освен религиозна, само че и психическа истина. Американският курс на лекуване, който се състои в превозване на цивилното население през концентрационните лагери, с цел да се покажат всички ужаси, осъществени там, е затова изцяло верен. Невъзможно е обаче да се реализира задачата единствено с морално обучение, покаянието би трябвало да се роди в самите германци. Възможно е злополуката да извади на бял свят позитивните сили, от това самовглъбяване могат да се възродят пророците, също толкоз присъщи за тези странни хора както и демоните. Който е паднал толкоз ниско, има дълбочина. По всяка възможност католическата черква ще има богат улов на души, защото протестантската черква през днешния ден е пред ерес. Има обстоятелства, сочещи, че общото злощастие е събудило религиозния живот в Германия. Цели общини падат на колене вечер, умолявайки Господ да ги избави от антихриста.
- Тогава можем ли да се надяваме, че демоните ще бъдат прогонени и един нов, по-добър свят ще се издигне от руините?
- Не, от демоните към момента не можем да се отървем. Това е сложна задача, чието решение е в далечно бъдеще.
Сега, когато ангелът на историята напусна германците, демоните ще търсят нова жертва. И няма да е мъчно. Всеки човек, който загуби сянката си, всеки народ, който има вяра в своята безпогрешност, ще стане плячка. Ние обичаме нарушителя и изпитваме парещ интерес към него, тъй като дяволът ни кара да забравим гредата в личното си око, до момента в който гледаме съчицата в окото на брата си, а това е метод да ни измами. Германците ще открият себе си, когато одобряват и признаят виновността си, само че други ще станат жертва на фикс идея, в случай че в отвращението си към немската виновност не помнят личните си недостатъци. Не би трябвало да забравяме, че съдбовната податливост на германците към дружност е не по-малко присъща и на други нации-победители, тъй че те също могат ненадейно да станат жертва на демонични сили. „ Общата хипноза “ играе голяма роля в днешна Америка и какъв брой мощно руснаците към този момент са омагьосани от демона на силата, е елементарно да се види от последните събития, които би трябвало ненапълно да смекчат мирния ни екстаз. Британците са най-разумни в това отношение: индивидуализмът ги освобождава от влечението към лозунгите, а швейцарците споделят удивлението си от груповата полуда.
- Тогава би трябвало да чакаме с неспокойствие да забележим по какъв начин демоните ще се проявят в бъдеще?
- Вече споделих, че спасението се крие единствено в мирната работа по възпитанието на личността. Не е толкоз безнадеждно, колкото може би наподобява. Силата на демоните е голяма, а най-модерните средства за всеобщо подстрекателство - пресата, радиото, киното и така нататък — са на техни услуги. Въпреки това християнството съумя да отбрани позицията си пред неизпълним съперник и то не посредством агитация и всеобщо покръстване – това се случи по-късно и се оказа не толкоз значимо – а посредством увещание от човек на човек. И това е пътят, по който също би трябвало да поемем, в случай че желаеме да обуздаем демоните.
Не сте за завиждане, сложна е задачата Ви да напишете каквото Ви споделих за тези същества. Надявам се, че ще можете да изложите възгледите ми по подобен метод, че хората да не ги одобряват за прекомерно странни. За нещаситие - това е моята орис - хората, изключително тези, които са обладани, да ме мислят за вманиачен, тъй като имам вяра в демони. Но тяхна работа е да мислят по този начин. Знам, че демони съществуват. Те няма да намалеят, това е толкоз правилно, колкото и фактът, че Бухенвалд съществува.
" Werden die Seelen Frieden finden? " Ein Interview mit Prof. C. G. Jung von P.S. In: Weltwoche, Zurich, 11.5.1945.
Източник: s
31 Дек 2022311430 Дек 2022584229 Дек 2022311528 Дек 2022104927 Дек 2022315426 Дек 20222350КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани28 Дек 2022152024 Дек 2022276429 Дек 202296828 Дек 2022530
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Това историческо изявление с създателя на аналитичната логика на психиката Карл Юнг е оповестено в швейцарския вестник Die Weltwoche на 11 май 1945 година, четири дни след капитулацията на немската войска при Реймс. Заглавието му е „ Ще намерят ли душите покой? ". Публикуваме го поради неговата непреходност и новост в тези тревожни за Европа и света дни. Както и поради дълбинните тематики, свързани с груповата виновност и отговорност на нациите, за която през днешния ден малко се приказва, с изключение на в учебниците по логика на психиката.
Die Weltwoche: Не мислите ли, че краят на войната ще провокира големи промени в душата на европейците, изключително на германците, които в този момент се разсънват от дълъг и ужасяващ сън?
- О, да, несъмнено. Що се отнася до германците, ние сме изправени пред психологичен проблем, чиято значимост към момента е мъчно да си представим, само че очертанията му се долавят от образците с пациентите, които церя. Едно нещо е ясно на психолога, а точно, че той не би трябвало да следва необятно публикуваното сантиментално разделяне сред нацисти и анти-режими.
Имам двама пациенти, които явно са антинацисти, само че сънищата им демонстрират, че зад цялото им благовъзпитание към момента е жива ясно изразена нацистка логика на психиката с цялото си принуждение и свирепост. Когато швейцарски публицист попитал фелдмаршал декор Кюхлер (Георг декор Кюхлер (1881-1967) управлява нашествието в Западна Полша през септември 1939 година Той e наказан и вкаран в пандиза като военнопрестъпник от Нюрнбергския трибунал) за немските зверства в Полша, той възмутено възкликнал: „ Извинете, това не е Вермахтът, това е партията! “ - съвършен образец за това по какъв начин разделянето на порядъчни и нечестни германци е извънредно наивно. Всички те, умишлено или неумишлено, интензивно или пасивно, са съпричастни на ужасите; те не са знаели нищо за протичащото се и в това време са знаели.
Въпросът за груповата виновност, който е и ще продължава да обърква политиците, за психолога е безспорен факт, а една от най-важните задания на лекуването е да бъдат принудени германците да признаят виновността си. Вече доста от тях се обръщат към мен с молба да ги церя. Ако настояванията идват от тези „ порядъчни германци “, които нямат нищо срещу да хвърлят виновността върху няколко гестаповци, считам случая за обезсърчителен. Нямам различен избор, с изключение на да им предложа въпросници с недвусмислени въпроси като: „ Какво мислите за Бухенвалд? “ Само когато пациентът разбере и признае виновността си, може да се приложи самостоятелно лекуване.
- Но по какъв начин е било допустимо германците, целият народ, да изпаднат в това безнадеждно психическо състояние? Може ли това да се случи с някоя друга нация?
- Позволете ми тук да се отклоня и да очертая моята доктрина по отношение на общото психическо минало, предшестващо националсоциалистическата война. Нека вземем за насочна точка дребен образец от моята процедура. Веднъж една жена пристигна при мен и избухна в нападателни обвинявания против брачна половинка си: той е същински демон, той я изтезава и преследва и по този начин нататък. Всъщност този човек се оказа изцяло редовен и достопочтен жител, почтен, без каквито и да било демонични планове. Откъде на тази жена й е хрумнала тази безумна концепция за мъж-насилник? Да, просто дяволът живее в личната й душа, която тя проектира на открито, пренасяйки личните си стремежи и гняв върху брачна половинка си. Обясних й всичко това и тя се съгласи, като покаял се агнец. Всичко изглеждаше наред. Но тъкмо това ме притесняваше, тъй като не знам къде е отишъл дяволът, свързван преди с облика на брачна половинка.
Точно същото нещо, само че в огромен мащаб, се случи в историята на Европа. За примитивния човек светът е цялостен с демони и мистериозни сили, от които той се опасява. За него цялата природа е одушевена от тези сили, които в реалност не са нищо друго с изключение на неговите лични вътрешни сили, проектирани във външния свят. Християнството и актуалната просвета оправдават природата, освобождавайки я от демонизирания облик. Това значи, че европейците поредно гълтам в себе си демоничните сили от света, като непрекъснато натоварват с тях своето подсъзнание. В самия човек тези демонични сили се надигат против привидната духовна несвобода на християнството. Демоните пробиват в бароковото изкуство: гръбначните стълбове се огъват, копитата на сатирите рият земята. Човек последователно се трансформира в уроборос (ядащ опашката си - бел.ред.), унищожавайки себе си - облик, който от антични времена е знак на обладан от дявол. Първият приключен образец от този вид е Наполеон.
Германците демонстрират особена уязвимост в лицето на тези демони заради тяхната невероятна неустойчивост на подстрекателство. Това се разкрива в тяхната обич към подчинението, в слабоволното им послушание на заповедите, които са единствено друга форма на подстрекателство. Това подхожда на общата психическа непълноценност на германците, разследване от несигурното им състояние сред Изтока и Запада. Те са единствените на Запад, които при всеобщото излизане от източната вътрешност на народите остават най-дълго с майка си. В края на краищата те се отдръпват, само че идват на историческата сцена прекомерно късно, до момента в който " мужикът " не е имал проблем със сепарацията.
Затова германците са надълбоко измъчени от комплекс за непълноценност, който се пробват да компенсират с грандомания, макар че не се усещат прекомерно удобно в личната си кожа! „ Am deutschen Wesen soll die Welt genesen “ („ Немският дух ще избави света “. Това е нацистки девиз заимстван от стихотворението на Еманюел Гайбел (1815-1884) " Признаването на Германия ". Редовете от Гайбел стават известни, откогато ги цитирал Вилхелм II в речта си в Мюнстер през 1907 г.).
Това е типична младежка логика на психиката, която се демонстрира освен в изключителното разпространяване на хомосексуалността, само че и в отсъствието на анима в немската литература (Гьоте е огромно изключение). Това се среща и в немската прочувственост, както и в понятието „ Gemuetlichkeit “ (удобство, приятност), които в реалност не са нищо друго с изключение на безчовечност, апатия и безсърдечие. Всички обвинявания в безсърдечие и безчовечие, с които немската агитация нападна руснаците, се отнасят до самите германци. Речите на Гьобелс не са нищо друго с изключение на немска логика на психиката, проектирана върху врага.
Германия постоянно е била страна на душевен произшествия: Реформацията, селските и религиозните войни. При националсоциализма натискът на демоните набъбна толкоз доста, че човешките същества, попадайки под тяхната власт, се трансфораха в сомнамбулистични свръхчовеци, първият от които беше Хитлер, който болести всички останали с това. Всички нацистки водачи са обладани в дословния смисъл на думата и без подозрение неслучайно техният министър на пропагандата е белязан с белега на демонизиран човек – накуцване. Десет % от немското население през днешния ден са безнадеждни психопати.
- Говорите за психическата малоценност и демоничната хипноза на германците, само че мислите ли, че това важи и за нас, швейцарците, които са германци по произхода си?
- Ние сме предпазени от тази неустойчивост на подстрекателство, тъй като сме малцина. Ако популацията на Швейцария беше осемдесет милиона, тогава би могло да се случи същото и с нас, защото демоните са привлечени основно от масите. В колектива човек губи корените си и тогава демоните могат да го завладеят. Следователно на процедура нацистите се занимаваха единствено с образуването на големи маси и в никакъв случай с образуването на личността. И това е и повода лицата на демонизираните хора през днешния ден да са безжизнени, замръзнали, празни. Ние, швейцарците, сме предпазени от тези рискове от нашия федерализъм и нашия индивидуализъм. При нас такова всеобщо наслагване като в Германия е невероятно и може би в сходна изолираност се крие методът на лекуване, с помощта на който би било допустимо да се обуздаят демоните.
- Но в какво може да се трансформира лекуването, в случай че се прави с бомби и картечници? Не би трябвало ли военното послушание при една демонизирана нация единствено да ускори възприятието за непълноценност и да утежни заболяването?
- Днес германците са като пийнал човек, който се разсънва заран с махмурлук. Те не знаят какво са създали и не желаят да знаят. Има единствено едно възприятие на безгранично злощастие. Те ще положат неистови старания да се оправдаят пред обвиняванията и омразата на света към тях, само че това няма да е верният метод. Изкуплението, както към този момент показах, се крие единствено в цялостното признание на виновността. „ Mea culpa, mea maxima culpa! “ (Моя виновност, моя огромна виновност (лат.)
В откровеното смирение човек намира Божията благосклонност. Това е освен религиозна, само че и психическа истина. Американският курс на лекуване, който се състои в превозване на цивилното население през концентрационните лагери, с цел да се покажат всички ужаси, осъществени там, е затова изцяло верен. Невъзможно е обаче да се реализира задачата единствено с морално обучение, покаянието би трябвало да се роди в самите германци. Възможно е злополуката да извади на бял свят позитивните сили, от това самовглъбяване могат да се възродят пророците, също толкоз присъщи за тези странни хора както и демоните. Който е паднал толкоз ниско, има дълбочина. По всяка възможност католическата черква ще има богат улов на души, защото протестантската черква през днешния ден е пред ерес. Има обстоятелства, сочещи, че общото злощастие е събудило религиозния живот в Германия. Цели общини падат на колене вечер, умолявайки Господ да ги избави от антихриста.
- Тогава можем ли да се надяваме, че демоните ще бъдат прогонени и един нов, по-добър свят ще се издигне от руините?
- Не, от демоните към момента не можем да се отървем. Това е сложна задача, чието решение е в далечно бъдеще.
Сега, когато ангелът на историята напусна германците, демоните ще търсят нова жертва. И няма да е мъчно. Всеки човек, който загуби сянката си, всеки народ, който има вяра в своята безпогрешност, ще стане плячка. Ние обичаме нарушителя и изпитваме парещ интерес към него, тъй като дяволът ни кара да забравим гредата в личното си око, до момента в който гледаме съчицата в окото на брата си, а това е метод да ни измами. Германците ще открият себе си, когато одобряват и признаят виновността си, само че други ще станат жертва на фикс идея, в случай че в отвращението си към немската виновност не помнят личните си недостатъци. Не би трябвало да забравяме, че съдбовната податливост на германците към дружност е не по-малко присъща и на други нации-победители, тъй че те също могат ненадейно да станат жертва на демонични сили. „ Общата хипноза “ играе голяма роля в днешна Америка и какъв брой мощно руснаците към този момент са омагьосани от демона на силата, е елементарно да се види от последните събития, които би трябвало ненапълно да смекчат мирния ни екстаз. Британците са най-разумни в това отношение: индивидуализмът ги освобождава от влечението към лозунгите, а швейцарците споделят удивлението си от груповата полуда.
- Тогава би трябвало да чакаме с неспокойствие да забележим по какъв начин демоните ще се проявят в бъдеще?
- Вече споделих, че спасението се крие единствено в мирната работа по възпитанието на личността. Не е толкоз безнадеждно, колкото може би наподобява. Силата на демоните е голяма, а най-модерните средства за всеобщо подстрекателство - пресата, радиото, киното и така нататък — са на техни услуги. Въпреки това християнството съумя да отбрани позицията си пред неизпълним съперник и то не посредством агитация и всеобщо покръстване – това се случи по-късно и се оказа не толкоз значимо – а посредством увещание от човек на човек. И това е пътят, по който също би трябвало да поемем, в случай че желаеме да обуздаем демоните.
Не сте за завиждане, сложна е задачата Ви да напишете каквото Ви споделих за тези същества. Надявам се, че ще можете да изложите възгледите ми по подобен метод, че хората да не ги одобряват за прекомерно странни. За нещаситие - това е моята орис - хората, изключително тези, които са обладани, да ме мислят за вманиачен, тъй като имам вяра в демони. Но тяхна работа е да мислят по този начин. Знам, че демони съществуват. Те няма да намалеят, това е толкоз правилно, колкото и фактът, че Бухенвалд съществува.
" Werden die Seelen Frieden finden? " Ein Interview mit Prof. C. G. Jung von P.S. In: Weltwoche, Zurich, 11.5.1945.
Източник: s
31 Дек 2022311430 Дек 2022584229 Дек 2022311528 Дек 2022104927 Дек 2022315426 Дек 20222350КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани28 Дек 2022152024 Дек 2022276429 Дек 202296828 Дек 2022530
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ